неделя, 10 юни 2012 г.

неделя, 20 май 2012 г.

Разговорите по бизнес срещите - вече табу?!


Забраненото говорене

Автор: Регал 05 март 2012

Автор: Shutterstock
Ако присъствате на среща, на която ваш конкурент разказва за бизнес плановете си, вие попадате под презумпцията, че нарушавате конкуренцията, дори без да сте влизали в някакви специални договорки за това с него. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) приема, че когато едно предприятие разкрие едностранно чувствителна търговска информация, то дава възможност на останалите да адаптират пазарното си поведение спрямо нея. Можете да свалите обвиненията срещу себе си, ако докажете на КЗК, че ясно сте декларирали пред конкурента, че не искате да получавате данни за пазарното му поведение.

Това е едно от малкото конкретни напътствия за поведение в Насоките за обмен на информация между конкуренти, които КЗК публикува неотдавна. Идеята им е да запознаят участниците на пазара с начина, по който антимонополното ведомство разглежда, тълкува и оценява подобни практики.

В основата на философията на комисията е, че всяко предприятие трябва да определя по независим начин стопанското си поведение на съответния пазар. В този смисъл категорично са забранени всякакви преки или непреки контакти между конкуренти, споразумения, решения, съгласувани практики, които имат за цел или резултат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията на съответния пазар.

КЗК отчита, че нерядко обмяната на информация между конкуренти стимулира конкуренцията. В случаите, когато намалява стратегическата несигурност на пазара обаче, тя минава в категорията забранено поведение. Всички тези тънкости налагат оценката на обмяната на информация да се извършва конкретно за всеки случай. Затова и насоките по-скоро описват съвкупността от критерии, по които става това.

Понятие за обмен на информация

КЗК разглежда обмена на информация като форма на хоризонтално сътрудничество между конкурентни предприятия на един пазар, чрез което те си предоставят данни за съществени параметри на стопанската си дейност. Тези параметри може да са ценови - прилаганите цени, механизми на ценообразуване, себестойност на продуктите, търговски отстъпки, структура на разходите за производство и реализация, или неценови – маркетингови стратегии, рекламни кампании, промоции, намерения за позициониране на нови продукти, навлизане на нови пазари, отношения с други предприятия. Обменът на пазарна информация, който повишава прозрачността на пазара, е полезен за конкуренцията, доколкото не създава условия участниците на пазара да действат съгласувано или координирано, казват от КЗК. Има и видове информация, чийто обмен сам по себе си надхвърля необходимото равнище на прозрачност и ограничава конкуренцията между предприятията.

В най-общия случай, за да съществува обмен на информация, трябва да се установи, че има споразумение между предприятия, решение на сдружение или съгласувана практика между предприятия, на основата на които те разкриват информация помежду си или я предават на свое сдружение, което я обработва и после им я предоставя. Тази форма на сътрудничество е предмет на правно регулиране от правото на конкуренцията, тъй като поражда ефекти поне в три направления – как се вземат решения от отделните предприятия, как потребителите правят избора си и как предприятията упражняват конкурентен натиск помежду си.

Функции

Обмяната на информация може да се прояви като част от друга форма на забранено хоризонтално сътрудничество и да го улеснява. В подобни случаи тя се оценява в контекста на самата антиконкурентна практика, например картел. Новото спрямо практиката на КЗК е, че вече се говори и за оценка на обмена на информация като самостоятелна форма на забранено поведение на предприятия. Той попада под този знак само когато има за цел или за резултат да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на съответния пазар. Конкретни форми са: определяне на цени или други търговски условия, разпределяне на пазари или източници на снабдяване, ограничаване или контролиране на производството, търговията, техническото развитие или инвестициите. Информацията, чийто обмен би могъл да доведе до ограничаване на конкуренцията, най-често се отнася до цени, количества, доставчици и клиенти, договорни условия и изисквания към доставчици и клиенти, въвеждане или закриване на производствени мощности, прилагане на технологии и стандарти.

Обмяната на индивидуализирани данни между конкуренти за планирани бъдещи цени или количества например се смята за ограничение на конкуренцията по цел. Обмяната на информация ограничава конкуренцията по резултат, когато е оказала или е вероятно да окаже неблагоприятно въздействие върху цена, количество, качество, разнообразие и иновативност на продуктите.

В случаите на самостоятелен обмен на информация КЗК задължително проучва и възможните проконкурентни ефекти. Допуска се обменът на информация да бъде освободен от забрана (индивидуално или групово), ако отговаря на определени условия. Оценката обаче трябва да се направи от участващите предприятия, а решението се взема от комисията.

Забранената информация

Информацията, забранена за обмен между конкуренти, най-често се нарича стратегическа или чувствителна търговска информация. Това е информация, която обикновено се пази от предприятията като тяхна търговска тайна и чието разкриване или споделяне на конкуренти може да доведе до намаляване на стратегическата несигурност на пазара и до премахване на обществените ползи от конкуренцията.

В повечето случаи информацията, свързана с цените и количествата на предлаганите продукти, има най-голяма стратегическа стойност, следвана от информацията за производствените разходи, капацитета и търсенето. Оценката зависи и от спецификите на конкретния пазар. На високотехнологични пазари например от значение са и инвестициите, нововъведенията и научноизследователските дейности. Във всеки от тези случаи стратегическата стойност на информацията зависи от нивото на обобщеност и актуалност, от пазарния контекст, в който се разкрива, и от честотата на нейния обмен между конкуренти.

КЗК смята, че от гледна точка на конкуренцията на пазара по-рисков е обменът на индивидуализирани данни, отколкото този на обобщени данни на няколко предприятия. Събирането и публикуването на обобщени пазарни данни, което най-често се осъществява от маркетинговите агенции или сдружения на предприятия, може да е от полза както на доставчиците, така и за клиентите, за да се ориентират по-добре за съответния пазар. За КЗК най-безобиден е обменът на историческа информация, представена в обобщен формат. За историческа по принцип се смята информация, която се отнася за период отпреди най-малко една година преди да е извършен обменът й, като се приема, че има условности за различната дейност. Може да се смята, че данни за дейността на едно предприятие са исторически, ако са няколко пъти по-стари от средната продължителност на договорите за цени, количества и прочие, които обичайно се сключват на съответния пазар. Обмяната на бъдеща информация - бизнес планове, прогнози на предприятие за развитието на съответния пазар или до пазарната му стратегия, се смята за нарушение от страна на КЗК.

Обмяната на публична информация е по-малко вероятно да е забранена. Публична е информацията, която по силата на закона или обичайната практика за пазара предприятията разкриват или споделят пред останалите участници на пазара, потребителите или контролните органи. Когато публичната информация е платена обаче, КЗК има едно наум, защото би могло да се приеме, че това създава съществена бариера пред ползването й и де факто я прави по-малко публична. На информацията, представена чрез статистически индекси, отразяващи числови съотношения между параметрите на дейността – на цени, на обем на производство, се гледа като на по-безобидна в сравнение с представянето на абсолютни данни. Но статистическата информация обаче също би могла да представлява нарушение на правилата на конкуренцията, казват от КЗК

Забраненият обмен

Комисията приема, че колкото по-големи дялове от (покритие на) съответния пазар имат дадени предприятия, толкова по-вероятно е обменът на информация между тях да ограничава конкуренцията. Ако са по-малки играчи, поддържането на цени над конкурентите би ги изтласкало от пазара.

Колкото по-често се обменя информацията между конкуренти, толкова по рисково е те да координират и да съгласуват практиките си. Когато оценява честотата на обмяната обаче, КЗК отчита и характера на пазара. На стабилен пазар (с дългосрочни договори) например, антиконкурентен ефект може да се постигне и при по-рядка обмяна на информация. От значение е и характерът на информацията. По-критична е обмяната на актуални и индивидуализирани данни, отколкото на минали и обобщени.

Ако конкурентите си разменят чувствителна информация, без тя да стига до всички участници на пазара, до клиентите и до потребителите, обмяната на информация е тайна. Тя би могла да доведе до най-тежките антиконкурентни ефекти на пазара, смятат от КЗК. Ако определена информация се обменя публично, се приема, че това намалява, при все че не премахва вероятността от тайна обмяна между конкурентите.

КЗК гледа на обмяната на информация между конкуренти чрез сдруженията на предприятия (опосредствано) като на също толкова рискова, колкото и прекият обмен. В насоките изрично се подчертава, че е важно въпросното сдружение да не е форум за срещи на участници в картел, да не издава антиконкурентни препоръки или прогнози за пазарното поведение на членовете си и да не е средище за обмен на информация, което да намалява или премахва стратегическата несигурност, пише КЗК.

Характеристики на пазара

Когато оценява обмяната на информация, КЗК има предвид и какви са характеристиките на засегнатия пазара. Това се прави, защото се отчита какво е реалното или потенциалното състояние на конкуренцията в сравнение с това какво би било, ако не съществуваше забранената обмяна.

Особено критични са пазарите, на които има олигопол – т.е. малко на брой участници, хомогенни продукти, постоянно търсене, ниска ценова еластичност и високи бариери на навлизането на нови играчи.

Когато се говори за структура на пазара, от ключово значение е степента на пазарна концентрация. Тя показва доколко на съответния пазар процесът на конкуренция се контролира от едно или от няколко предприятия. При високо концентрирани пазари е по-лесно да се събере информация за конкурентите и за бъдещите им стратегии, отколкото на пазари с много участници, т.е. пазарите с по-малък брой участници са по прозрачни.

От значение е и какви са продуктите, формиращи съответния пазар. КЗК приема, че при пазари, на които се предлагат продукти, които трудно се различават по състав и предназначение, конкуренцията е основно в полето на цените. На такива хомогенни пазари е по-вероятен обменът на ценова информация. Пазарите с относително стабилно равнище на търсенето предполагат, че участниците лесно могат да намерят информация за предлаганите количества. Когато обемът на търсенето обаче се повиши, съответният пазар става атрактивен за инвестиции. Това може да привлече към него нови участници. Така пазарът става по-трудно предсказуем, което стимулира участниците да разработват механизми за обмен на информация помежду си, смятат от КЗК.

Пълния текст на насоките е публикуван
на 5 януари на сайта на КЗК www.cpc.bg

Обмен на информация между конкуренти, който се смята за освободен от забрана:

условия за индивидуално освобождаване от забрана:

ако допринася за подобряване на производството или разпределението на стоки или услуги, или за развитието на технически и/или икономическия прогрес
предоставя на потребителите справедлив дял от получените ползи
не налага на участващите предприятия ограничения, които не са необходими за постигане на съответните икономически ползи
не води до предотвратяване на конкуренцията на съществена част от "съответния пазар"

условия за групово освобождаване от забрана:
споразумения за специализация
споразумения за изследвания и разработки
за трансфер на технологии
в застрахователния сектор.

    сряда, 7 март 2012 г.

    See My CV

    Набързо добавих най-актуалните данни за трудовия си опит напоследък и..ето че от блога ми наднича професионалното ми аз ;)

    неделя, 4 март 2012 г.